Държавен вестник, брой 57 от 19.VII

Чл. 5. (1) Идентифицирането на обектите на недвижимото културно наследство включва:

1. издирване - локализиране и установяване на основната видова принадлежност на обекта чрез обхождане и оглед на място и/или изследване на архивни и материални свидетелства;

2. изучаване - интердисциплинарен научноизследователски процес, обхващащ проучване на място, разкриване на научната и културната характеристика на обекта и документиране;

3. издаване на предварителна оценка за установяване на признаци на изследвания обект като НКЦ.

(2) Издирването и изучаването на обектите на недвижимото културно наследство се извършва чрез:

1. системни обхождания и проучвания;

2. тематични проучвания и научни експедиции;

3. инцидентни проучвания при селскостопански, благоустройствени, строителни и други дейности;

4. проучвания по искане на физически и юридически лица.

(3) Дейностите по издирване и изучаване предоставят следните данни за изследвания обект:

1. наименование;

2. местоположение;

3. собственост;

4. архивни писмени и графични материали, фото-, видео-, дигитална или друга документация;

5. описание на обекта и установяване на основната му видова принадлежност;

6. актуално състояние и функция;

7. характеристики на средата, в която е разположен обектът;

8. инвестиционни или други намерения за бъдещо развитие на обекта.

Чл. 6. (1) Дейностите по издирване и изучаване на НКЦ се извършват от НИНКН, научни организации, висши училища, музеи, физически и юридически лица.

(2) Археологическите обекти се издирват и изучват като културни ценности чрез теренни проучвания по реда на Наредба № Н-00-0001 от 2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания (ДВ, бр. 18 от 2011 г.) от лица, получили разрешения за извършване на теренни проучвания.

(3) Физическите и юридическите лица сключват договор с организациите по ал. 1 за извършване на дейности по издирване и изучаване по реда на тази глава.

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) За извършване на дейностите по издирване и изучаване по искане на НИНКН държавните и общинските администрации са длъжни предварително да предоставят:

1. за посочен от НИНКН териториален обхват: кадастрална карта или извадка от карта на възстановената собственост и лесоустройствени планове с отразени съществуващите към момента декларирани обекти на недвижимото културно наследство и НКЦ и копия от действащите за съответната територия устройствени планове;

2. идентификатори по кадастрални карти на обектите по т. 1 или номера на поземлените им имоти по картите на възстановената собственост и данни от действащия план за регулация и застрояване;

3. документи, доказващи правото на собственост на отделните обекти.

Чл. 8. (1) Дейностите по идентификация приключват с издаването на предварителна оценка за наличието или отсъствието на признаци на изследвания обект като НКЦ, изготвена въз основа на резултатите от изучаването/научната оценка на изследвания обект.

(2) Предварителната оценка се изготвя от НИНКН във връзка с реализирани териториални програми по чл. 3, ал. 1, т. 1 или по искане на органите и лицата по чл. 3, ал. 1, т. 2.

(3) Данните и резултатите от идентификацията на изследвания обект се отразяват в раздел І от идентификационен фиш, съставен по образец съгласно приложение № 1.

(4) Когато издирването и изучаването на НКЦ са извършени от научни организации, висши училища, музеи, физически или юридически лица, НИНКН изготвя предварителната оценка по образец съгласно раздел ІІ от приложение № 1 въз основа на данните от научната оценка на съответните организации или лица, отразени в раздел І от идентификационния фиш.

(5) За единични и групови археологически обекти, разкрити при редовни теренни археологически проучвания, НИНКН извършва предварителна оценка, за изготвянето на която лицата, получили разрешение за теренно археологическо проучване, попълват раздел І от приложение № 1 и представят в НИНКН доклад с научна оценка за резултатите от теренното археологическо проучване, геодезично и археологическо заснемане на археологическите структури върху кадастрална карта или карта на възстановената собственост на хартиен и цифров носител, привързано към държавната координатна система, и подробна фотодокументация за обекта, включително и на дигитален носител. За разкрити при редовни теренни проучвания археологически обекти под вода в НИНКН се представя становище на Центъра за подводна археология.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като НКЦ, се извършва със заповед на министъра на културата по предложение на директора на НИНКН, изготвено въз основа на предварителна оценка по образец съгласно приложение № 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) Предложенията по ал. 1 се изготвят по:

1. териториални програми, одобрени от министъра на културата, съгласно срока, посочен в програмата;

2. искания на областни управители и общини съгласно срок, съобразен с териториалния обхват и характеристиките на изследваните обекти и посочен в договора по чл. 6, ал. 3;

3. искане на физически и юридически лица - в двумесечен срок за единична недвижима културна ценност, а в останалите случаи - съгласно срок, съобразен с териториалния обхват и характеристиките на изследваните обекти и посочен в договора по чл. 6, ал. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) Всяко физическо или юридическо лице може да прави искане за деклариране на недвижими обекти до Министерството на културата. Искането може да се прави и чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство. Декларирането на предложените обекти като НКЦ се извършва по реда на ал. 1 и 2.

Чл. 10. (1) В случаите, когато от предварителната оценка се установи, че изследваният обект не притежава признаци на НКЦ, директорът на НИНКН изготвя предложение до министъра на културата за отказ за деклариране, което се разглежда по реда на чл. 64 ЗКН.

(2) Към предложението по ал. 1 се прилага идентификационният фиш по чл. 8, ал. 3.

Чл. 11. Предложенията за временни режими за опазване включват:

1. териториален обхват, определен от границите на НКЦ и на охранителната ѝ зона;

2. предписания за опазване.

Чл. 12. (1) Териториалният обхват, определен от границите на НКЦ, съдържа:

1. за единични НКЦ, с изключение на археологическите: площта на културната ценност и на имота, в който е разположена, или на част от него, когато само тази част е в историческа и в смислова връзка с културната ценност;

2. за археологическа НКЦ: площта, ограничена от ясно определими граници, доказани чрез археологическото проучване;

3. за групови НКЦ: площта, определена съгласно чл. 48 ЗКН.

(2) Когато за единична НКЦ не е посочен териториален обхват, за нейни граници се смятат границите на имота или имотите, в които е разположена.

(3) За археологическа НКЦ, чиито граници не могат да бъдат ясно определени съгласно предходната точка: територията, покрита от видимия на терена археологически материал към момента на идентификацията, ограничена с краен контур.

Чл. 13. (1) Охранителна зона се определя за осигуряване при необходимост от по-ефективна териториално-устройствена защита на НКЦ и обхваща непосредствената територия около ценността, важни визуални перспективи и други територии или елементи с поддържащо значение за нейната културна и историческа значимост и за нейното опазване.

(2) Охранителната зона по ал. 1 се определя по имотни граници или полигон.

(3) Границите и обхватът на охранителната зона се посочват в предложението по чл. 9.

(4) Отсъствието на необходимост от определяне на охранителна зона се мотивира с предварителната оценка.

(5) За опазването на единични НКЦ, разположени в териториалния обхват на групова НКЦ, не се определят охранителни зони, а се прилагат предписанията за опазване на груповата НКЦ.

(6) Когато за единични НКЦ с предварителната оценка не е мотивирана липсата на необходимост от определяне на охранителна зона и в акта за деклариране не е определена такава, за охранителна зона се приема територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти, както и уличното пространство между тях.

(7) За единична археологическа НКЦ в случаите по ал. 5 за охранителна зона се приема територията, заключена в контур, отдалечен на 50 м от границите на културната ценност.

Чл. 14. (1) Предписанията за опазване се определят въз основа на резултатите от предварителната оценка, анализ на въздействието от проведени намеси и на степента им на застрашеност от антропогенни и природогеографски фактори.

(2) С предписанията за опазване се посочват допустимите намеси в НКЦ, устройството или условията за ползването на техните територии и охранителни зони с цел осигуряване на пълноценното им опазване и представяне.

Чл. 15. (1) Предложенията за временни режими за опазване на групови НКЦ с потенциал за определяне на категория "национално значение" и на единични и групови археологически НКЦ, независимо от категорията им, се изготвят от междуведомствена комисия.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице, по мотивирано искане на НИНКН, на институциите по чл. 150, ал. 1, т. 2 ЗКН или на кмета на съответната община.

(3) За работата на междуведомствената комисия представителите на ведомствата по чл. 16, ал. 2 по компетентност представят предварително в НИНКН кадастрална карта на хартиен и/или дигитален носител; извадки от устройствени планове, карти на възстановената собственост, лесоустройствени планове, топографски карти в обхвата на подготвеното предложение и други необходими материали.

Чл. 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) В 20-дневен срок от постъпване на искането по чл. 15, ал. 2 министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за състава и дейността на междуведомствената комисия.

(2) В комисията по ал. 1 се включват представители на:

1. (отм. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.)

2. Министерството на регионалното развитие и благоустройството;

3. Министерството на земеделието и храните - за НКЦ, разположени извън урбанизирани територии;

4. Министерството на околната среда и водите - за НКЦ, разположени в защитени територии по Закона за защитените територии и защитени зони по Закона за биологичното разнообразие;

5. областна администрация, на територията на която се намира НКЦ;

6. Изпълнителната агенция по горите - за НКЦ, разположени в горски територии;

7. Агенцията по геодезия, картография и кадастър;

8. общинска администрация, на територията на която се намира НКЦ;

9. Националния институт за недвижимо културно наследство;

10. Центъра за подводна археология - за археологически културни ценности под вода;

11. Националния археологически институт с музей при БАН - за археологически НКЦ;

12. регионален и/или общински музей;

13. други заинтересовани ведомства и организации.

(3) Заповедта за назначаване на междуведомствената комисията се изпраща на съответните ведомства най-малко 10 дни преди датата на провеждането на първото заседание на комисията.

Чл. 17. (1) След проведен оглед на място и запознаване със съдържанието на исканията по чл. 15, ал. 2 комисията изготвя протокол за извършената работа, който включва:

1. предложение за териториален обхват - граници и площи на груповите НКЦ от национално значение или на единичните и груповите НКЦ и на охранителните им зони, които се отразяват върху кадастрална карта; когато предложените граници на обектите и на охранителните им зони не могат да бъдат определени с имотни или други граници, те се определят чрез полигон; изработената карта представлява неразделна част от доклада на комисията;

2. текстово описание на териториалния обхват по т. 1, изготвено въз основа на кадастрални и/ или КВС карти, и регистър на имотите;

3. предложение за предписания за опазване на територията в границите на груповите НКЦ и на охранителните им зони освен в случаите, когато изрично е обосновано отсъствието на такива.

(2) Протоколът по ал. 1 се предоставя на НИНКН за изготвяне на предложение по чл. 9.

Чл. 18. (1) Предложенията за деклариране на обект като НКЦ се внасят за разглеждане от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 ЗКН.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) Въз основа на становището на съвета по ал. 1 НИНКН в 14-дневен срок подготвя окончателния текстови и графичен материал за издаване на заповедта на министъра на културата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) В 14-дневен срок от получаване на материалите по ал. 2 министърът на културата издава заповед за декларирането на обекта и за вписването му в публичния регистър по чл. 60 ЗКН. Със заповедта се определят:

1. предварителната класификация;

2. предварителната категория;

3. временните режими за опазване.

Чл. 19. В 7-дневен срок от издаване на заповедта по чл. 18, ал. 2 Министерството на културата изпраща оригинала на заповедта в НИНКН, а копия от нея на:

1. общинските администрации;

2. регионалните инспекторати по опазване на културното наследство;

3. Центъра за подводна археология - в случаите от неговата компетентност.

Чл. 20. (1) Предоставянето на статут на НКЦ се предхожда от заключителна оценка.

(2) Заключителната оценка се изготвя от НИНКН, самостоятелно или във взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица, в изпълнение на териториалните програми по чл. 3, ал. 1, т. 1 или по искане на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 2.

(3) (Отм. с Решение № 13804 от 15.12.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)

Чл. 21. (1) За изготвяне на заключителната оценка се събират и обработват подробни данни за обектите и средата им (архивна, текстова, картна, графична и фотодокументация) и се извършват научноизследователски проучвания и анализи съобразно научната и културната област, към която те се отнасят.

(2) Заключителната оценка на издирените и проучените недвижими обекти се изготвя въз основа на данните и анализите по ал. 1 и система от критерии и показатели за установяване на тяхната културна и научна стойност и обществена значимост, автентичност, степен на съхраненост и взаимодействие със средата и обществото.

(3) Обхватът и съдържанието на заключителната оценка се определят съгласно приложение № 3.

Чл. 22. (1) Заключителната оценка за археологическите НКЦ се изготвя от НИНКН с участието на научния ръководител на теренното проучване и при взаимодействие със специализирани институции и компетентни лица. При невъзможност за участие на научния ръководител заключителната оценка се изготвя с участието на директора на музея, в който се съхранява документацията от археологическото проучване.

(2) Научният ръководител или директорът на музея, в който се съхранява документацията от проучването, предоставя по служебен път в НИНКН доклада и документацията по чл. 8, ал. 5.

Чл. 23. (1) Когато от заключителната оценка се установи, че обект на недвижимото културно наследство има качества на НКЦ, директорът на НИНКН прави предложение до министъра на културата за класификация, категория и режими за опазване във връзка с предоставянето на статут на НКЦ, изготвено по образец съгласно приложение № 4.

(2) Когато от заключителната оценка се установи, че деклариран обект не отговаря на критериите по чл. 21, ал. 2, директорът на НИНКН прави предложение до министъра на културата за прекратяване на временния режим за опазване, изготвено по образец съгласно приложение № 4.

Чл. 24. С режимите за опазване на НКЦ се определят:

1. териториалният обхват - в съответствие с чл. 12 и 13;

2. предписанията за опазване - въз основа на заключителната оценка и в съответствие с анализите и изискванията по чл. 14.

Чл. 25. Предложенията за режими за опазване на групови НКЦ от национално значение и на единични и групови археологически НКЦ, независимо от категорията им, се предлагат от междуведомствената комисия по чл. 16, като протоколът и докладът от комисията се изпращат в НИНКН за изготвяне на предложение по чл. 23.

Чл. 26. (1) Предложенията по чл. 23 се разглеждат от съвета по чл. 64, ал. 2 ЗКН.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) Въз основа на становището на съвета по ал. 1 НИНКН в 14-дневен срок подготвя окончателния текстови и графичен материал за издаване на заповедта на министъра на културата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) В 14-дневен срок от получаване на материалите по ал. 2 министърът на културата издава заповед за предоставяне на статут на НКЦ, с която се определят нейната класификация, категория и режими за опазване.

Чл. 27. (1) За територии или части от акватория, наситени с археологически НКЦ с изключителна научна и културна стойност и обществена значимост, директорът на НИНКН прави предложение за предоставяне на статут на групова археологическа НКЦ с категория "национално значение" - "археологически резерват".

(2) За територията или частта от акватория, предложена за археологически резерват, се изготвят предложения за режими за опазване по реда на чл. 25 и се разглеждат от съвета по чл. 64, ал. 2 ЗКН.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) При положително становище на съвета по чл. 64, ал. 2 ЗКН НИНКН в 14-дневен срок подготвя окончателния текстови и графичен материал за издаване на заповедта на министъра на културата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2014 г., в сила от 07.02.2014 г.) В 14-дневен срок от получаване на материалите по ал. 3 министърът на културата издава заповед за предоставяне на статут, с която се определя категория "национално значение" - "археологически резерват".

Чл. 28. (1) При определяне на групова НКЦ с категория "национално значение" - "археологически резерват", по предложение на министъра на културата Министерският съвет внася в Народното събрание проект на закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.

(2) Заповедта по чл. 27, ал. 3 влиза в сила след приемането на закона по ал. 1.

Чл. 29. (1) Предложение за предоставяне на статут на НКЦ с категория "световно значение" - за вписването ѝ в Списъка на световното наследство от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО, се прави от министъра на културата, а за смесени културни и природни ценности - от министъра на културата и министъра на околната среда и водите.

(2) Искане за предложение по ал. 1 могат да правят физически и юридически лица, както и общини - за НКЦ на тяхната територия.

(3) Искането по ал. 2 се прави само за НКЦ със статут "национално значение", включени в Индикативната листа за културно и природно наследство на Република България най-малко една година преди представяне на кандидатурата по чл. 30, ал. 3.

Чл. 30. (1) За всяко предложение за предоставяне на категория "световно значение" на НКЦ се съставя досие за кандидатстване. Досието за кандидатстване се изготвя от специализирани институции или експерти в областта на опазването на недвижимото културно наследство и се внася от лицата по чл. 29, ал. 2 за разглеждане от съвета по чл. 64, ал. 2 ЗКН. Към досието се прилага и становище на НИНКН.

(2) Съветът по чл. 64, ал. 2 ЗКН се произнася в 2-месечен срок, като предлага на министъра на културата:

1. да направи предложение за вписване на НКЦ в Листата на световното наследство;

2. да направи предложение за вписване на НКЦ в Листата на световното наследство след преработка и допълване на досието;

3. отказ по искането за вписване на НКЦ в Листата на световното наследство.

(3) В случаите на ал. 2, т. 1 и 2 министърът на културата, самостоятелно или съвместно с министъра на околната среда и водите - за смесени културни и природни ценности, чрез Националната комисия за ЮНЕСКО изпраща предложението с досието на кандидатурата в Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО.

Чл. 31. (1) Физически и юридически лица, както и общини - за НКЦ на тяхната територия, могат да отправят искане до министъра на културата за включване на НКЦ с категория "национално значение" в Индикативната листа за културно и природно наследство на Република България.

(2) Искането по ал. 1 задължително съдържа:

1. наименование и местоположение (идентификационни данни по карта или план; адрес на недвижимия/те имот/и);

2. статут съгласно Закона за културното наследство;

3. описание на НКЦ;

4. обосновка на изключителното световно значение на ценността в съответствие с критериите за оценка, определени от Комитета за световно наследство;

5. декларация за изпълнението на условията за автентичност и цялост, определени от Комитета за световно наследство;

6. сравнение с други сходни ценности, вписани или не в Списъка на световното наследство.

(3) Искането се внася от лицата по ал. 1 за разглеждане от съвета по чл. 64, ал. 2 ЗКН заедно със становището на НИНКН по него.

(4) Съветът по чл. 64, ал. 2 ЗКН се произнася в 2-месечен срок от внасяне на искането, като предлага на министъра на културата:

1. одобряване на искането за включване в Индикативната листа за културно и природно наследство на Република България, попълнено в съответствие с изискванията, приети от Комитета за световно наследство;

2. връщане на искането за включване в Индикативната листа за културно и природно наследство на Република България за преработка и допълване;

3. отказ по искането за вписване на НКЦ в Индикативната листа за културно и природно наследство на Република България.

Чл. 32. (1) След становище на съвета по чл. 64, ал. 2 ЗКН по чл. 31, ал. 4, т. 1 искането за включване в Индикативната листа се одобрява от:

1. министъра на културата - в частта за НКЦ, или

2. министъра на културата и министъра на околната среда и водите - за смесени природни и културни ценности.

(2) Актовете по ал. 1, както и отказите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 33. (1) В случаите по чл. 32, ал. 1 одобреното искане се изпраща на френски или английски език чрез Националната комисия за ЮНЕСКО в Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО.

(2) В случаите по чл. 31, ал. 4, т. 2 искането се преработва и допълва съгласно изискванията на протокола от заседанието на съвета по чл. 64, ал. 2 ЗКН.

(3) За смесени природни и културни ценности одобреното искане се изпраща от министъра на културата и министъра на околната среда и водите по реда на ал. 1.

Чл. 34. (1) Промяна в статута на НКЦ се извършва по реда на деклариране и предоставяне на статут.

(2) Физически и юридически лица могат да подадат заявление до НИНКН за прекратяване на временен режим, за промяна или отнемане на статута на НКЦ.

(3) Заявленията се подават писмено или по електронен път. В случаите, когато заявлението се подава по електронен път, се спазват изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, а документите се прилагат във вид на сканирани копия, подписани с електронен подпис.

(4) Заявлението по ал. 2 се разглежда в срок до 6 месеца.

Чл. 35. Предложенията, исканията и документацията по чл. 29, 30 и 31 се изготвят на български, на френски или английски език.